Планеризмът е един от основните безмоторни летателни спортове и развлекателни дейности. Безмоторните самолети, наричани още планери или просто безмоторници, използват възходящи въздушни течения за да се задържат във въздуха и да прелитат разстояния.
Планеризмът като дейност води началото си още от времето на Леонардо Да Винчи, който създава първите скици на планиращи летателни апарати.
През 80-те години на 19-ти век германецът Отто Лилентал е един от първите хора, които извършват документирани полети с апарати по-тежки от въздуха – планери.
Планеризмът като спорт се заражда през 20-те години на 20-ти век и се развива силно в следвоенна Германия. Ограничена от Версайският мирен договор в развитието на моторна авиация Германия впряга усилия в развитието на безмоторната авиация и в частност планерите.
Първоначално основната цел на планеризма е да увеличи полетното време, много скоро обаче пилотите започват да опитват прелети на отдалечени разстояния извън обхвата на базовите летища. Подобренията в аеродинамиката и по-доброто разбиране на метеорологичните явления позволили на пилотите да увеличават прелетните разстояния и постигнатите средни скорости.
В днешно време планерите могат да прелитат стотици, дори хиляди километри благодарение на един или комбинация от няколко източника на издигащ се въздух – термични комини (термики), склоново реене или роторни вълни.
Съществуват няколко основни начина за излитане с безмоторни самолети. Най-разпространените начини за излитане са: издърпване чрез друг моторен самолет – буксиране или излитане чрез издърпване със статична лебедка.
Други не толкова популярни но все още използвани начини са: старт с бънджи, издърпване с автомобил и гравитачно излитане чрез спускане по склон.
Съществуват и модерни самоизлитащи планери, които притежават прибираем двигател, който се използва за етапа на излитане и в последствие се прибира във фюзелажа на самолета с цел намаляване на съпротивлението. Някой от последните модели самоизлитащи планери притежават електрически или дори реактивни двигатели за излитане или поддържане на височина в случай на загуба на възходящи потоци.
Планерите са свръхлеки летателни апарати – тяхното полетно тегло варира между 100 и 500 килограма в зависимост от материалът, от който са направени (дърво, метал, композити) и тяхното предназначение (двуместни, едноместни).
Понастоящем съществуват две основни дисциплини в спортното летене с планери: прелети – целящи покриване на дълги разстояния или определени разстояния за най-кратко време и аеробатика – изпълнение на въздушни фигури. Спортът планеризъм в глобален мащаб се регулира от международната федерация по въздушни спортове – FAI (FÉDÉRATION AÉRONAUTIQUE INTERNATIONALE), но на местно ниво се контролира от национални аероклубове.
Планеризмът е летателна дейност достъпна за широк кръг от хора – възрастовата граница на пилотите варира от 16 до 80 годишна възраст, като усвояването на управлението на безмоторен планер е относително по-лесно спрямо това на моторен самолет. Лицензирането на безмоторни пилоти се регулира от местните въздушни администрации във всяка страна, като в глобален мащаб има 2 основни признати лиценза – този на международната организация за гражданска авиация – ICAO (International Civil Aviation Organization) и този на европейската агенция за авиационна безопасност – EASA (European Aviation Safety Agency).
За повече информация относно планеризма и безмоторното летене можете да видите нашата секция с „Въпроси и Отговори“.