Планеризмът е един от основните безмоторни летателни спортове и развлекателни дейности. Безмоторните самолети, наричани още планери или просто безмоторници, използват възходящи въздушни течения за да се задържат във въздуха и да прелитат разстояния.

Планер проектиран от Леонардо Да Винчи

Планеризмът като дейност води началото си още от времето на Леонардо Да Винчи, който създава първите скици на планиращи летателни апарати. 

Отто Лилентал в полет с един от неговите планери

През 80-те години на 19-ти век германецът Отто Лилентал е един от първите хора, които извършват документирани полети с апарати по-тежки от въздуха – планери.

Планеризмът като спорт се заражда през 20-те години на 20-ти век и се развива силно в следвоенна Германия. Ограничена от Версайският мирен договор в развитието на моторна авиация Германия впряга усилия в развитието на безмоторната авиация и в частност планерите.

Първоначално основната цел на планеризма е да увеличи полетното време, много скоро обаче пилотите започват да опитват прелети на отдалечени разстояния извън обхвата на базовите летища. Подобренията в аеродинамиката и по-доброто разбиране на метеорологичните явления позволили на пилотите да увеличават прелетните разстояния и постигнатите средни скорости.

В днешно време планерите могат да прелитат стотици, дори хиляди километри благодарение на един или комбинация от няколко източника на издигащ се въздух – термични комини (термики), склоново реене или роторни вълни.

Съществуват няколко основни начина за излитане с безмоторни самолети. Най-разпространените начини за излитане са: издърпване чрез друг моторен самолет – буксиране или излитане чрез издърпване със статична лебедка.

Изтегляща Лебедка

 

Излитане на буксир

 

 

 

 

 

 

 

Други не толкова популярни но все още използвани начини са: старт с бънджи, издърпване с автомобил и гравитачно излитане чрез спускане по склон.

Самоизлитащ двуместен планер

Съществуват и модерни самоизлитащи планери, които притежават прибираем двигател, който се използва за етапа на излитане и в последствие се прибира във фюзелажа на самолета с цел намаляване на съпротивлението. Някой от последните модели самоизлитащи планери притежават електрически или дори реактивни двигатели за излитане или поддържане на височина в случай на загуба на възходящи потоци.

Планерите са свръхлеки летателни апарати  – тяхното полетно тегло варира между 100 и 500 килограма в зависимост от материалът, от който са направени (дърво, метал, композити) и тяхното предназначение (двуместни, едноместни).

Понастоящем съществуват две основни дисциплини в спортното летене с планери: прелети – целящи покриване на дълги разстояния или определени разстояния за най-кратко време и аеробатика  – изпълнение на въздушни фигури. Спортът планеризъм в глобален мащаб се регулира от международната федерация по въздушни спортове – FAI (FÉDÉRATION AÉRONAUTIQUE INTERNATIONALE), но на местно ниво се контролира от национални аероклубове.

Планеризмът е летателна дейност достъпна за широк кръг от хора – възрастовата граница на пилотите варира от 16 до 80 годишна възраст, като усвояването на управлението на безмоторен планер е относително по-лесно спрямо това на моторен самолет. Лицензирането на безмоторни пилоти се регулира от местните въздушни администрации във всяка страна, като в глобален мащаб има 2 основни признати лиценза – този на международната организация за гражданска авиация – ICAO (International Civil Aviation Organization) и този на европейската агенция за авиационна безопасност – EASA (European Aviation Safety Agency).

За повече информация относно планеризма и безмоторното летене можете да видите нашата секция с „Въпроси и Отговори“.

  •  
  •