България попада в умереният климатичен пояс, като в разлините области климатът варира между умерен континентален и умерен средиземноморски.

Климатът в страната има ясно и характерно разделен 4 сезонен цикъл. Основно влияние за страната оказват континенталните нахлувания на студени въздушни маси от СИ и СЗ през лятото и есента и средиземноморските нахлувания от ЮЗ през пролетта. 

Пролет 

Характерна с динамични и относително бързи промени на времето под влиянието на СЗ и ЮЗ пренос на въздушни маси. Характерно е редуването на топли и студени фронтове, което спомага за дестабилизирането на атмосферата. Обикновено пролетта се характеризира с добри термични условия, но и относително непостоянство на атмосферната маса. Ранната пролет (март – април) се характеризира със относително силни условия особено в планинските райони. В равнините все още често преобладават мощни инверсии подтискащи термичната активност. При Южни ветрове често се наблюдава фьонов вятър в Дунавската равнина в комбинация със планински вълни над Стара Планина; нестабилноста на приземният слой обаче не позволява формирането на устойчиви вълни често. Влажноста на периода се определя главно от количеството снеговалеж в централна Европа през зимата. Реално са възможни дистанции до 500 километра предимно в планинските райони. Късната пролет  (май – юни) е относително дъждовна с често преразвитие и формиране на буреносни облаци особено в близост до планинските масиви. През тези месеци равнините започват да работят по-устойчиво. Средната стойност на базата варира между 1500 и 2500 метра. Поради динамичните условия прогностичната достоверност е в рамките на 1-2 до 3 дни.

Лято

През летният сезон (юни – септември) преобладават континенталните въздушни маси навлизащи обикновено от СЗ и СИ. Атмосферата се стабилизира и прогностичната успеваемост нараства на 3-4 дена. Северният пренос внася нестабилност основно в Северна, Централна и Източна България. Термичните условия са много добри в почти цялата страна, като най-добрите места за покриване на дистанция са Дунавската равнина, Стара Планина и Тракийската низина. Възможни са дистанции до 750 километра. Стара планина и Средна Гора предлагат добри условия за формиране на устойчиви конвергентни линии и относително лесно постигане на дистанции от и над 300 километра. Поради високата нестабилност на ниските слоеве на атмосферата не се наблюдава формирането на планински вълни. Най-добра нестабилност обикновено се постига при пренос на умерено-влажна студена въздушна маса от ССИ, която обикновено дава добри условия за прелети на териотрията на цялата страна. Преносите от Юг са относително редки и водят до цялостно стабилизиране на въздушната маса, тъй като обикновено носят със себе си топъл и влажен въздух от Средиземноморието. Базата варира между 2000  – 3500 метра.

Есен

През есента (септември – ноември) преобладават преноси от ЮЗ и СЗ. Началото на сезона отново се характеризира с променливост на условията – нестабилността внасяна от СЗ въздушни маси предразполага към формирането на буреносни облаци в началото на септември. След стабилизиране на атмосферата в края на септември е възможно зараждането на устойчиви вълни както при ЮЗ така и при СЗ пренос на въздушна маса. Равнините се запълват с устойчиви инверсионни слоеве и термичната активност в полетата практически спира. Планинските райони предоставят възможност за термични полети до средата, а при изключително суха есен и до края на Октомври. Базата варира между 1000 и 2000 метра, като в края на сезона устойчиво се задържа на около 1500 метра, а силата на термиките рядко надвишава 2 – 2.5 метра в секунда. През ноември СЗ преноси определят цялостното захлаждане на климата и внасят обикновенно плътна слоеста облачност. Възможни са снеговалежи по високите части на планините.

Зима

Поради естествения спад в температурте и полу-планинският терен на страната низините и равнините обикновено са под постоянни силни инверсионни слоеве. Термичната активност е практически пренебрежима от ноември до краят на февруари. В началото на зимата – (ноември – декември) се наблюдава главно пренос на относително влажни и студени въздушни маси от СЗ, което обуславя ниска облачаност и снеговалежи често в цялата страна, с изключение на най-южните райони и крайбрежието на Черно море. Стабилната атмосфера предразполага планинските масиви към формиране на вълни при силни СЗ и ЮЗ преноси, като височината на вълните достига до над 10 000 метра. Основно вълни се наблюдават над билото на Стара планина и Витоша. Инверсионните долини често са запълнени с плътна облачна покривка непозволявща летене по визуалните правила. В края на зимата (февруари) са възможни термични полети при бързо топене на снеговете главно при преобладаващи Южни ветрове и предимно в планинските масиви.