Както в световен мащаб така и българският планеризъм се заражда в началото на 20 век. От самото си зараждане планеризмът в България е тясно свързан с военни и под-военни структури в страната.

Първата дейност свързана с безмоторно летене и обучение в България се развива основно от възпитаници на военните школи, натрупали опит в Германия и Русия между Първата и Втората световна война. С наближаването на Втората световна война безмоторното летене в Германия, а по-късно и в България става една добра отправна точка за обучение на млади военни пилоти за нуждите на бойната авиация.

След Втората световна война безмоторната авиация в България се развива главно като част от Организацията за Съдействие на Отбраната (ОСО), където отново под военно командване се извършва обучение и спортна подготовка на младежи. Тясното сътрудничество между България и СССР след войната позволява обмяната на опит между български и руски безмоторни пилоти. Организират се чести лагер школи на българи в Русия и България. Страната ни се доказва като една от най-добрите дестинации за тренировка по летене на вълни.

През 50-те и 60-те години България започва активно да произвежда и собствени безмоторни самолети, по-известните от които са Гълъб и Комета. Много от националните рекорди за височина и дистанция се поставят с новите самолети.

През 70-те и 80-те години се бележи пикът на безмоторното летене в България. Организират се множество състезания и лагер-школи, целящи подобряване на общото ниво на подготовка и достигане на нови постижения.

Безмоторното летене е подпомагано главно от държавата чрез ОСО. Закупени са множество безмоторни самолети – предимно Бланик Л-13 и Янтар. Обособени са множество центрове в почти всички областни градове, но като най-големи се утвърждават Шумен, Казанлък, Стара Загора, Сливен, Пловдив, Монтана и София. Тъй като ОСО е под-военна структура, обучението и подготовката се провеждат по военен модел, повлиян силно от политическата ориентация в страната.

През 80-те години се провеждат и няколко състезания на световно ниво включително и 5-тият Европейски Шампионат за жени в Шумен през 1987 година. Български състезатели вземат участие и в някои от световните и европейски шампионати провеждани извън България.

През 90-те години с краят на комунистическият режим се слага край и на под-военните организации като ОСО. За съжаление това бележи и краят на организираното безмоторно летене в България за следващите 20 години. Самолетите собственост на ОСО са разпродадени на безценица по време на масовата приватизация, а някой от по-скъпите състезателни модели като 2-та LS4 на бившият национален отбор изчезват мистериозно и безследно. Някои от държавните Бланик Л-13 успяват да бъдат закупени от отделни частни лица имащи желание да продължат развитието на спорта.

В днешни времена

От средата на 90-те до 2015 година Българският планеризъм практически не съществува. Въпреки че технически планеризмът попада под регулацията на българската гражданска въздухоплавателна администрация, реално не съществува регулация на безмоторното летене. В страната няма практикуващи безмоторни пилоти или регистрирани безмоторни самолети.

През последните няколко години отделни групи хора и частни лица се опитват да възродят спорта чрез самоорганизация, обучение и лицензиране основно извън страната.

През 2016 – 2018 в страната бяха създадени няколко клуба по безмоторно летене, от които най-активни са аероклуб Казанлък, съставен предимно от частни собственици и самостоятелни пилоти и аероклуб Лудогорие (Благоево).

Понастоящем в България съществуват две декларирани учебни организации – DTO одобрени от Гражданската Въздухоплавателна Администрация (ГВА) на България. Теоретично обучение може да се извърши във всяка от двете DTO, но за момента пълно обучение се извършва само в Аероклуб Лудогорие . Тъй като в страната все още няма сертифицирани проверяващи полетни инструктори, обучението се извършва от външни инструктори предимно от централна европа. Обучението в DTO е съобразено с EASA SPL програмите и нормите за обучение.  Процедурите по регистриране на безмоторни самолети са утежнени и неефективни.

Най-близките алтернативи за обучение и лицензиране са Румъния, централна Европа (Австрия, Германия, Полша, Италия) и Великобритания.