(автор: Ивелин Калушков)

В студените зимни дни в началото на новата година, нека се пренесем з амомент в средата на лятото на 2025.

Изминалата година предостави няколко отлични в метеорологично отношение дни позволяващи големи постижения в летателно отношение.

Един от тези дни бе 13 Юли 2025.

Прогнозата…

… за деня предвещаваше слаб СИ вятър с добре изразен температурен градиент до 3000 м НМВ и начало на облачното развитие в 10 ч

Поради теренните особености на Лудогорието, зоната около летище благоево често предразполага към образуването на ниски инверсии в областта на разград и малките низини в района. Това обикновенно подтиска термичното развитие в началото на деня и условията често започват по-късно от предвиденото.

13 Юли обаче беше един от редките дни в който мете обстановката подреди няколко метеорологични ефекта в перфектна комбинация.

Във височина се наблюдаваше бавно навлизане на свежа охладена въздушна маса от СЗ, а в средните слоеве имаше също така слабо навлизане на нестабилен, но малко по влажен въздух от СИ. Срещането на двете въздушни маси беше в обширна зона точно над СИ България и обуславяше перфектна нестабуилност визуализиране от кумлуси подредени в изразени конвергентни линии.

Началото на деня

Първите признаци за конвективна кондензация започнаха да се появяват по прогноза около 10:30. В 11 ч имаше изразени кумлуси ЮИ от летище Благоево.

Аз бях сглобил самолета през ноща и се бях приготвил за излизане на пистата. Смауил пристигна същата сутрин и след като му помогнах да сглоби започнах леееко да му давам зор защото кумлусите започваха да цъфтят

В 11:30 вече бяхме на пистата.

Първи излетя Самуил в 11:57 и докладава добри термични условия с качвания до +3 м/с и облачна база около 2500 м.

Втори бях аз с излитане в 12:11.

Усещах че чичо Жоро също беше ентусиазиран защото рядко условията изглеждаха толкова добре толкова рано.

Буксира ме сотави в перфектна термика от 3 м/с и Георги ми пожела да закръгля 500 км , знаейки че се опитвам да го направя от няколко години.

Първоначално условията бяха по-ясно изразени на И/ЮИ, но по закона за всеобщата гадост – всички хубаво изглеждащи кумлуси бяха съсредоточени в зоната на ТМА Varna.

Все пак условията изглеждаха консистентно добри на И.

Самуил вече беше пуснал на изток и потвърждаваше наблюденията ми. Кумлусите бяха във въздушното пространство на летище Варна а относа на термиките те буташе точно на там.

Въпреки всичко летенето на Изток беше относително лесно. Средната скорост на термиките беше около 2 м/с така че близо до базата избягвах да въртя всичко по слабо от 2 м/с.

Трасирането на въздушното пространство беше относително лесно тъй като все пак имахме някаква облачна линия за следване.

Северно от моята линия обаче беше синьо и безоблачно поради инверсията която се разливаше от към Дунава и С вятър.

Малко след гр.Тервел условията напред рязко изчезваха и се обуславяше голяма синя дупка.

Прелетях разстоянието от с.Хитово до с. Земенци на синьо за да проверя дали случайно няма някакви качвания. Над Земенци беше последният кумлус от моята линия. След катон не хванах никакво качване при прелитането реших че няма да рискувам да удължвам в тази посока и обърнах на Запад към втора точка.

Обедни конвергенции…

… бележаха пътят на Запад.

Нямах притеснителни затъвания и облаците излгеждаха добре. Въпреки всичко когато се отдалечиш на повече от 100 км от домашното летище съмненията в условията те карат да работиш по-предпазливо.

За щастие както и предполагах денят тепърва започваше.

Облаците бяха добре подредени, но заплашителната синя дупка на Север ме караше да седя притиснат близо до зоната на въздушното пространство ид а внимавам за относа на всяко качване. Слабият СЗ вятър във височина ми беше позволил да поддържам добра средна скорост на И. Бях достигнал до първа точка със средна скорост от около 94 км/ч.

На връщане голяма зона на разпад породен от локално засенчване Ю от Исперих ме принуди да се отклоня което ме забави и добави значително отклонение в траекторията.

След добавяне на височина преди Разград и след като отново бях в линията на долитане виждах че условията напред са по-добри и трябваше да си избера облачната улица под която да тръгна.

Обикновено условията на З са по добри в посока Велико Търново, но там щчх да бъда притиснат от зоната на летище Горна Оряховица.

Другата алтернативна линия която често работи добре е към Бяла и Свищов. Реших че е по-добре да се ориентирам повече срещу вятъра с цел да избегна страничният относ и по голяма вероятност С линия да прави конвергенция с ниският СИ вятър.

Залогът се оказа успешен. Рядко се случва в този район С линия да е по-дбра, но този път кумлусите продължваха доста повече на З близо до Свищов отколкото във TMA Горна Оряховица.

Часът вече беше към 16:00. Пред мен се виждаше оредяване на облаците и дежурната синя дупка след Свищов. Знаейки че ще трябва да се връщам и да направя допълнителна линия за да удължа полета изстисквах условията казвайки си „Още един облак по-напред“. На И от мен все още имаше добре оформени облаци но очаквах във всеки момент да започнат да изчезват.

Прибирането отново беше по-вятъра, а условията оставаха все така еднородни и приятни. Всеки облак работеше предвидимо и без изненади – нямаше слизания на ниско или борба за да остана във въздуха.

Базата се беше вдигнала до 3000 метра, с три добавяния на височина успях да се прибера до Благоево и започнах да разтеглям линията на Юг знаейки че пред-последната отсечка ще е на Север срещу вятъра за да мога да се върна с хубав глайд по вятъра.

Малко след Търговище облаците започнаха да показват първите признаци на умиране на условията – по-рехава структура, циклите не следваха постоянни времеинтервали а от Север започваше да става синьо.

Тръгнах на ССЗ следвайки последните мъгели които виждах пред мен добавяйки височина редовно.

Пред мен беше заплашително синьо и знаех че един от следващите глайдове ще е финален. Превключвах уреда постоянно между екраните за калкулация на финален глайд и текущата оптимизация на полета … според цифрите бях на предвидена оптимизация от 498 км.

Изстисквах всяко малко качване, подминах Цар Калоян и навлязох в синята дупка пред мен.

На половината път към Щръклево оптимизацията показа че затварям 500 км. Уредите имаха малка разлика в изчисленията.

Изстисках още няколко километра на глайд и когато видях че ми остават 300 метра да се прибера на глайд до летището обърнах.

По вятъра отново беше лесно. Върнах се и под облачни мъглеи които предлагаха много слаба поддръжка.

Летях на глайд към летището и за мой ужас оптимизацията на основният уред реши че пристигам на 498 км завършване на задачата.

Започнах да мисля схема как а удължа с още километър и да вляза по правата в захода – 1 км на Юг + 1км връщане щеше да ми даде 500 км точно.

Другият уред казваше че с еприбирам на оптимизирана дистанция 505, но скептицизма ми казваше че не трябва да му вярвам.

Тъкмо докато прелитах успоредо на полосата изчислявайки дали ще мога да направя удължението ме чукна една слаба термика 0.5 м/с

Започнах да я въртя стискайки лоста и дърпайки го нагоре сякаш исках да издърпам самолета и себе си само за да набера височина – като Барон Мюнхаузен да се набера на шапката си.

Термиката обаче се оформи като 1-ца и се върнах обратно на 1600 м. Вече се успокоих знаех че със сигурност ще направя заветните 500.

Пуснах на глайд на Юг и гледах как Naviter-a превърта числата.

Гледайки височинатата обаче знаех че ще иамм много повече за удължаване. За поредн път се оказа че оптимизцията на другият уред е била по точна, бях направил 500 и без нужда от последната термика.

Бяха изминали над 7 часа откакто излетях – удължих глайда максимално и се пуснах щастлив на север за директно влизане в писта 33.

Нахилен от ухо до ухо написах едно съобщение на бате Жоро благодарейки му за пожеланието при излитането и че съм го осъществил.

Финалната оптимизация показваше 517км.

Това означаваше че съм успял да подобря записаните рекорди на България за свободен полет по 3 точки във всички класове без отворен клас и двуместен.

Млако ме хавана яд в последствие, разбирайки че рекорда в отворен клас е 533 км – които смятам бяха постижими, но трябва да имаме и нови цели все пак 🙂

Пълна следа на полета може да бъде видяна тук:

https://www.weglide.org/flight/643875

Виртуално повторение на полета може да бъде видяно тук:

https://www.sportstracklive.com/en/track/map/viper_weasel/gliding/razgrad-blagoevo/1409244/?mode=3D

Според оптимизацията цифрите са:

517 км по OLC Оптимизация по 5 свободно избрани точки.

470 км по оптимизация за 3 точки

Средна скорост 70 км/ч

В крайна сметка Благоево, Лудогорието и Дунавската равнина за пореден път доказаха че държат потенциал за рекордни полети!

Благодаря на всички замесени!

Дано новата година ни донесе още такива дни!